Ден 5 – Палацо Пити и градини Боболи

Петият ден изглежда щеше да вали, но ние бяхме решили да го посветим на “нашето” палацо – Палацо Пити. Билетите отново бяха комбинирани. Ние обаче решихме да пропуснем галерия Палатина и кралските апартаменти, защото нямаше да ни стигне цял ден и избрахме да видим основната част на палацото и Музеите на среброто, порцелана, костюма, и градините Боболи.

Палацото е интересно. Минава се от зала в зала, всичките пищно украсени по стени тавани. Преминахме и към зали с изложени камеи, приятно осветени под стъклата, зали със сребърни съдове от по-ново време и много други красоти, които не мога да преразкажа.

След като излязохме от Музея на среброто, вече нямах търпение да се разходим из градините на въздух. А те са едно много спокойно и приятно място. Добре е човек да им отдели време, разбира се, ако разполага с такова. Ние, за щастие си оставихме достатъчно време за да разгледаме и тях. Веднага след като се излезе от двореца е амфитеатъра. Точно тук, в амфитеатъра на палацо Пити се прави първото представление, което е първообраз на днешната опера. Смесица от театър и пеене. Лесно можех да си представя файтони или каляски, леко проскърцващи върху дребния чакъл в топлите вечери, а пажове подават ръка на дамите за да слязат. А те- много красиво облечени, дори леко превзети, отиват да заемат местата си. Сигурно е било страхотно да живееш в палацото по това време.

Самите градини са приятни и спокойни. Хора си лежаха по пейки около езерцата. Самите езерца позеленясали, но имаше в тях риби, патици.

Насред градините Боболи има училище на градинари. Идеално. Какво по-подходящо място за това?! Насред голям парк, с много различни растения, който има нужда от поддръжка, а пък бъдещите градинари имат нужда от практика. Имаше отделни парцели в градините, които бяха отделени с ограда и не бяха достъпни за посетители, но пък цветята вътре бяха много красиви.

Почти в дъното на градините в павилиона на Музея на порцелана. Красив порцелан от различни епохи. Интересно беше, но гледката е още по-красива, защото се оказваш в най-високата част на градините.

Билетът за градините Боболи, включваше и градините Бардини. Излиза се малко от градините Боболи и се върви съвсем малко по една стръмна уличка за да се стигне до там. Те са доста по-малки. Но пък гледката към града е много красива.

Тъй като излязохме от Палацо Пити без да намерим Музея на костюма, в т.нар. Музей на порцелана, попитахме и се оказа, че можем да влезем и отвън. Като се връщаме от разходка в градините към палацото, вляво има едни стъпала с лъвове отпред. Точно там е входа за Музея за костюма. За самия музей не бих казала, че си заслужава посещаването. Има изложени дрехи от 18-19 век – ежедневен тоалет, вечерен тоалет  и т.н. Времето от което са обаче е прекалено скоро и не е толкова интересно. В края на целия музей в много тъмна стая без прозорци има част от дрехи на Козимо I и жена му Елеонора. Тъмнината е толкова голяма, че едва се виждат. Обясниха, че това се налага, за да не се повредят дрехите от светлината. Навън обаче вече беше грейнало ярко слънце и ние се посъблякохме. А как мрачно беше и дори леко ръмеше сутринта.

 

След като огледахме и този музей, видяхме магазинче за сувенири. Там, насред другите неща видях бижута, ръчна изработка, копия на стари такива, нарисувани на известни и не чак толкова известни картини. В пакетчето с украшението, освен него, имаше и фрагмент от картината, по която е направено. Много интересна идея. Имаше обеци, колиета, пръстени и други подобни. Говорихме с продавачката – оказа се, че тази работилница, чиито продукт са тези украшения има магазинчета на няколко места в града.

В по-късния следобяд се разходихме из старите улички на Флоренция. До нашата квартира имаше една от запазените средновековни кули-крепости и често виждахме туристи покрай нея, но после откривахме и на други места такива кули. Изглеждат много романтично. Докато търсех квартира, попаднах и на една в такава крепост. Буквално олицетворение на “моят дом е моята крепост”. Днес са също дом на много хора.

Разходихме се по центъра –  до Лоджия деи Ланци и по уличките около Понте Векио. Пообиколихме магазините около Понте Векио за поразгледаме. Татко се отегчи малко от тази шопинг отбивка и тръгна да се прибира да си почине. Ние се помотахме още малко и влязохме да купим сладолед. Продавачката ни предложи сладолед от сливи, ама истински, и сладолед с джоджен (не мента). Сладоледът беше доста интересен и вкусен и занесохме и на татко един да го изненадаме. Така вкусно приключи и този ден!